Знание
Литературен клуб
Предложи книга
Информация
Срещи
Семинари
Преподаватели
Мнения
Мнения за БУЦ
Мнения за клубове

 

Литературен клуб
 

Заповядайте в Литературен клуб “Алеко Константинов”!

ДОБРЕ ДОШЛИ
на всички, кoито имат нужда от духовност

  • Срещи с писатели
  • Представяне на лично творчество
  • Споделяне на прочетена книга
  • Размяна на идеи, мисли, вдъхновения.

 

                         КАМЕН ВАСЕВСКИ

Роден на 13 Февруари, 1935 г. в с.Крушаре, Сливенско. Висше икономическо и висше журналистическо образование. Доктор на филологическите науки. Член на Съюза на българските писатели. Автор на тридесет книги-поезия, проза, изследвания, публицистика. Ето някои от неговите заглавия: "Лястовици над къщите"(1968), "Забравен ден от лятото"(1994), "От днес-до края на реката"(1995), "Нехристова възраст"(1996), "Следзалезна трева-99 стихотворения с автографи на български писатели"(1997), "Пепел и надежда"(2000), "Октави"(2005); "Зад облаците-синева"(1980), "За мъжка песен оставям думи"(1985), "На ябълка ухае часът последен"(1995), "Гео Милев-журналистически и публицистичен път"(1980), "Колекционери на картини-седем имена"(2000), "Неосветени световe I, II, III"(2000-2002), "Избрани съчинения-I, II, III" (2001-2004). В момента Камен Васевски гостува на своя син в Чикаго. Tворбите са от най-новитe му поетични книги "Ти разреши да те обичам" и "Октави".
ЗАПОВЯДАЙТЕ
Предстои представяне на книгите в Чикаго с участието на автора, на15 Септември, петък от 7 р.м. в Литературен клуб “Алеко Константинов”, в БУЦ”Знание”
916 Е.Central Rd., Arlington Hts, IL 60008,( 847) 858 9147

 

                    ЛОЖЕ ОТ ПАПРАТ

Ще легнем на ложе от папрат под стари дървета,
които премрежени клони над нас ще навеждат.
И само росата, разпукала пъпки, ще свети-
свидетелка няма ще бъде на нашата нежност.

Ще бъдем сами с приглушеното ехо на птици,
сред млада поляна, обшита с тънки пътеки.
Прозрачният въздух ще блика от птичи зеници,
ще капе по тебе, ще капе по мене излеко.

Ръце ще протегна и твоето тяло ще стигна,
обзето от тръпки и жадно за моята близост.
И сънното слънце ще тръсне глава, ще премига,
небето ще слиза, над нашето ложе ще слиза...

Завити под синята сянка на топлия хребет,
край нас ще изтичат минутите пълни и кратки.
Голямото време ще бърза през мене, през тебе...

               И пак ще ни връща при нашето ложе от папрат.

                 И УТРЕ БЪДИ

Благославям часа, който имах при тебе!
Благославям и него, пламтящия огън!
Нас ни стига това, че стояхме на гребен,
изкачени до трона незнаен на Бога.

Ще се върне ли всичко при свойто начало,
по закон непознат да трепти и възкръсне?
Като птица е то надалеч отлетяла.
Аз ти думам сега:всичко, скъпа, е късно!

Този спомен пази като белег от рана,
къшей хляб да ти бъде в живота нелесен.
Да люлее съня ти от вечер до заран
и звучи като стих от запомнена песен.

 

                     ПОВИК

 

И думите -внезапни пеперуди,
кръжат край мен и силно ме опиват.
Това е мойто лъчезарно чудо,
което духом с други свят ме слива.
О, думи-пеперуди, днес летете!
И утре-пак. От мен тръгнете вие
във тъмна нощ и в ден пресветъл.
И нека всяка близък глас открие.

 

Литературен клуб “Алеко Константинов”
към БУЦ “ЗНАНИЕ”, Чикаго 
представи  стихосбирките “ОГЪН ВЪРХУ ЛЕД” и “ВОДОПАДЪТ НА ВРЕМЕТО”  на бургаската поетеса Райна Недялкова, пред  ценители на поезията
.

 

На всички, които обичат морето и носят спомена на горещият пясък и шумът на вълните в себеси, Райна Недялкова подарява своите стихове.

 

БУРГАСКИЯ  БРЯГ

Там на далечния, слънчев и пясъчен
там, на бургаския бряг,
дето вълните пенливи и весели
във раковини звънят -

там водораслите, плитки изплели
крият рачета в тях.
Мои приятели – чайките бели -
в дълбокото риби ловят.

Боси крачета по пясъка тичат
и медно гласче звъни.
Там мойто детство още диша
и планове все крои…

А луната, в пръски окъпана,
със зорко око ме следи…
- Ето ме, тук съм, не съм заминала -
ела и ме прегърни!

И във очите ми, наистина,
няма да блести сълза,
че от живота съм орисана
никога да не бъда сама.

Някъде там, на бургаския бряг
пазя детството в мен…
Пазя бялото пълнолуние,
ромон на летен дъждец…

Пазя малки светулки през юни,
грохот на бурно море…
Мога ли да обичам безумно,
ако сърцето ми не е дете? 

29 Май 2006 г.
Чикаго
Райна Недялкова

 

Реката която от Странджа извира

 

Реката която от Странджа извира
и към морето забързана тича
по пътя си ручеи малки събира,
поглед назад не обръща…

Реката, която от Странджа извира
и през моя живот лъкатуши
по пътя си спомени древни събира
и на морето ги носи…

Реката сега е спокойна и бавна,
за никъде вече не бърза,
морето е там, брегът я очаква -
с нежност да я прегърне..

Там в делта широка водите разстила
със морската пяна ги смесва,
изпълнила своята мисия вечна -
свежа вода е донесла..

Реката, която от Странджа извира,
и която в сърцето си нося,
моята обич в морето излива –
част от безкрая поточе…

Райна Недялкова
5 юни, 2006, Чикаго

 

Старата къща

Стая с опушена стара камина
столче трикрако до нея стои,
малък прозорец към дворчето гледа,
дето лозница нагоре пълзи.

Там, до вратата висят подредени
менци със изворна чиста вода
от селския извор на рамо донесени,
покрити с кърпа със златна везба.

Старата къща - отдавна притихнала...
портата няма да хлопне сега.
Старо време, вече отминало,
менците празни - душата и тя...

Само лозницата пълзи нагоре
и всяка пролет листа зелени` -
чака да влезе някой във двора,
да се завърне - през девет земи!
Райна Недялкова
22.02.2006

 

        Илия Консулов е роден на 06.06.1933 г. в село Величково, Пазарджишко.Завършва гимназия и икономически техникум.В годините на младостта си има неприятности със силните на деня.Пише стихове,но не ги публикува поради политическият им характер. Младостта му преминава буйна и тъжна.Волният му дух и странните мечти ,които има го правят още по- неудобен на издателствата по това време.Това което пише се потулва в личната архива (по таваните).През 1956 г. прави опит за бягство през граница,но неуспява.Постига мечтата си през 1967 г.Престоява в емигрантски лагер в Италия близо 9 месеца и заминава за САЩ.Установява се за постоянно в Чикаго, където намира българска среда и хора близки на неговите разбирания.Свободата в Америка му отвързва волният дух и талант.Той започва да пише,макар и вече на средна възраст.Стиховете му са предимно със силно подчертан  политически характер.Стреми се да отрази истината.Истината за него колкото и да е грозна,дори само чрез нея, се отива към постигане на доброто.
В настоящата стихосбирка ”Тръпки от младостта” стиховете му са от чист любовен характер,писани на младини ,но непубликувани.С тях той иска да представи несбъднатите си мечти и копнежи.Любовните трепети : най-милите моменти на хората в младостта и изобщо в живота.Любовта за него е най-нежната и свидна проява на човешкия дух.На нея се дължат всички хубави неща в света.Тя е най-мощният мотор на прогреса.Тя ражда доброто.
Не оставяйте мечтите си несбъднатите !

 

  •  

Очи, каквито и да са
По цвят, природа,същина,
Най-хубави очите са-
Очи на влюбена жена!

Но високо в планините сини
 в две сини езера-очи
се къпят нимфи и богини,
се къпят и моите мечти!

 

  •  

Всяка жена е любов,
 всяка жена е красота,
стига да има мъж готов
с ней да сподели света!

Чар и грация-разкош,
Тя ни е духовна мош,
И дазнайте, че жената
Най-добре краси земята!

  •  

 

Тайни въздишки с болка по младост
Блянове таях с тъга, умиление,
Младини бяха, днес пак на халост
В тръпки съм нежни, тихо вълнение.

Тихи хармонии- погледи мили,
Повехнали цветя- мечтите ми днес,
но сърце и душа чувства таили
буря пак тиха в мен разигра се!

Спомени стари, блянове нови.
Ей, пак съм в унес! Ти си до мене,
Тихият шепот с устни готови,
Галювен поглед-любовно време!

 

  •  

 

Във възторг съм: сили, младост,
Мечти;разходки под звездите,
Целувка първа:каква сладост!
Как нежно галех и косите.

 

Как чаках срещите потайни,
Прикрити вечер под липите,
Как слушах й шепота омайни,
Как вглеждах й се в очите.

То беше! Щастие, възторг!
Но как дойде, така замина,
В гняв съм днес-момент жесток:
Тя замина за чужбина!

 

  •  

 

Чаках те, но изглежда друг те дочака.
Любех те в мисли, но друг те полюби.
Светли надежди изгубих, заплаках,
Ценности висши ти ми погуби!

 

Мислите ми по теб, вълна след вълна-
Разбиват се в брега на миража далечен.
В живота хармонията ми открадна,
Сега съм прашинка от бури отвлечен.

 

Дали ще е време пак да мечтая ,
За гальовен поглед, разумно смирение,
При мене да се спреш с това, що желая,
Ще ли ме дариш-любов, вдъхновение!

Спокойствието мое ти наруши.
На Бог и доброто ли да се надявам?
Мечти, любов, вяра ти в мен съкруши
На трепети мили бедняк си оставам.

 

 


Материал за срещата с поетесата Райна Недялкова поместен във
в. България Сега (pdf)

Литературен клуб “Алеко Константинов”
към БУЦ “ЗНАНИЕ”, Чикаго 
представи  писателят Стефан Илинов с  “Кръстопът”- роман в  3 тома.

Материал за срещата с писателят Стефан Илинов, поместен във
в. България Сега (pdf)
(материал PDF)

 

 

                    Споделено

 

Огромна благодарност към Лили Паслиева и Надя Едрева от Учебен център „Знание”, че ни събраха и обединиха – шепа разпиляни сънародници – около срещата със Стефан Илинов и представянето на книгата му „Кръстопът”. Говорихме си за българската народопсихология, за исторически събития, за чисто човешки усещания (каквото е любовта), за енергията, която поддържа духа ни...Мисля, че всички си тръгнахме от това събитие по-богати...поне с една идея. За мен – това е идеята,че преодоляването на кръстопът пред  труден избор ни прави по-силни, а куражът и подкрепата са безценни.

                                                                            Даниела Дамгова

Имах възможност да присъствувам на мила среща с писателя Камен Васевски, организирана от Литературен клуб "Алеко Константинов" - Чикаго.
С вълнение слушах стихове от най-новите му книги - "Ти разреши да те обичам" и "Октави". Прекрасните поетически картини, красивите метафори разкриват дълбоки и силни преживявания.
Удивлява умението в кратки "октави" да се покаже богатството от чувства.
Впечатли ме невероятната памет на човека Камен Васевски, умението да води диалог, увлекателно да разказва.
В задушевна атмосфера присъстващите споделиха мисли за поезията, за българската култура и за ролята и отговорността на творците днес.
Радвам се, че българите в Чикаго са си останали родолюбци, че се интересуват от съвременна българска литература, милеят за българската култура.
Тази поетична вечер е доказателство, че далеч от родината е жив българският дух.
Приветствувам инициативата на Литературния клуб.

Спаска Събева ,

гостуваща в Чикаго

 

Беше удоволствие за нас да се запознаем по-отблизо с Камен Васевски- един истински познавач на словото и литературното творчество. 

Присъстващите на тази вечер обогатиха душите и сърцата си  с нещо по- различно, за което жадуваме всички ние, които сме извън родината и българската култура.
Срещата беше толкова интересна , че продължи доста повече от предвиденото.
Радостта ми беше голяма, когато на тръгване  дете говореше развълнувано на родителите си:
“Това беше истенски писател!” Можете да си представите как това събитие ще остане запечатано в спомените на това дете. По същият начин , както Камен Васевски  в  детските си години  е изгарял от нетърпение  да пипне Димитър Полянов.
Приветствувам горещо всички родители, които намират време в това забързано ежедневие да запалят в детската душа любов към изкуствата.

Даниела Тодорова .

Ако искате да получавате информация за педставянията в

Литературен клуб "Алеко Константинов", моля

запишете се!

Бутон за записване